После вижда, че абсолютно заможен Бог излага Своите съкровища и обилно богатство, което не секва при абсолютна щедрост, за да Му откликне той с просителство и молби, напълно беден, като Го възвеличава и прославя.

После вижда, че този велик Творец е превърнал земята в чудна изложба, за да покаже всичките си уникални произведения, а той в знак на одобрение да откликне с думите “Това е, което Аллах желае!” (машааллах), и в знак на висока оценка - с думите “Благословил е Аллах!” (баракаллах), и в знак на възхита - с думите “Преславен е Аллах!” (субханаллах), и в знак на възвеличаване на своя Творец - с думите “Превелик е Аллах!” (Аллах акбар).

После вижда, че единосъщ Господ полага върху всички създания печата на единобожието и изсича Своята неподражаема монета, и специфичния Си монограм, и гравира върху тях знаците на единобожието, и издига флага на единобожието по хоризонтите на света, като обявява Своето господство, та той даму откликне с потвърждение, вяра (иман), единобожие (таухид), подчинение, засвидетелстване (шахада) и поклонение.

С подобно богослужене и размисъл човекът става истински човек и показва, че е “най-прекрасното творение”. Чрез благодатта на вярата той става достоен за голямото доверие и се превръща в доверен наместник на земята.

Нехайни човече, създаден като “най-прекрасното творение”, който падаш до най-долните от принизените поради лошия си избор, лекомислието и глупостта си, чуй ме добре и погледни двете картини, изобразени във втората темаот Седемнайсто слово, за да видиш и ти как и аз като теб в нехайството и опиянението на младостта си смятах света за хубав и прекрасен. А когато се пробудих от него и изтрезнях в утрото на посивяването, видях, че онова лице на земния живот, което не е обърнато към отвъдния свят и което смятах за красиво, е ужасно. А обърнатото към него е красиво и прелестно.

Първата картина изобразява света на нехайните. Видях го, без да съм опиянен от него, подобен на света на заблудените, над които са напластени завесите на нехайството.