Това богослужене и този зов не са за низпославане на дъжд и ако бъдат отслужени единствено с такова намерение, те не са достойни да бъдат приети, понеже не са изключително заради Всевишния Аллах.

Също и времето, когато слънцето залязва, известява, че е настъпил часът замолитвата след залез. А времето на слънчевите и лунните затъмнения е часът за отслужване на съответните молитви (кусуф и хусуф). Тоест Всевишният Аллах призовава Своите раби към вид богослужене по повод на това, че се смрачават знаменията на деня и на нощта, които сочат и известяват за величието на Преславния. Това богослужене не цели слънцето и луната отново да засияят - на астрономите е известнокога ще настъпи краят на явлението. По същия начин времето на сушата е време на молитвата за низпославане на дъжд, както и струпването на беди, и връхлитането на злини и вредни неща е час за някои специфични призиви, когато човек чувства своето безсилие и оскъдица, и отправя зов и смирена молбакъм Вратата на Абсолютния всемогъщ. Ако Преславният Аллах не оттласне тези изпитания, беди и злини при настоятелния зов, нека не се изрича: “На зова не се откликна!” А нека се казва: “Времето за зова още не е изтекло.” Когато със Своето благоволение и щедрост Преславният Аллах отстрани тези беди и разсее облаците, времето за зова приключва и настъпва неговият край. Затова зовът е една от тайните на богослуженето.

То трябва да се извършва единствено заради Аллах, като човек отправи зовкъм своя Господ и покаже безсилието си, и в същото време не се намесва в Господните действия и не протестира срещу тях, а поверява само на Него цялата повеля и управление, като се опира на Неговата мъдрост, не се съмнява вмилосърдието Му и не губи надежда.

Да, в ясните знамения се утвърждава, че всички творения във вселената са всъстояние на прослава пред Всевишния Аллах и всяко от тях Го слави по специфичен начин, със специфично богослужене и специфично покланяне доземи в суджуд. От тези неизброими форми на богослужене се пораждат средствата за зов, водещи къмзакрилата на великия Господ. Това става или с езика на склонността и способността, като например зова на всички растения и животни, всяко от коитожелае да получи от Абсолютно обилния определен образ с вложени в него смисли на Най-прекрасните имена; или с езика на природната потребност, катонапример зовът на всички живи създания да бъдат удовлетворени насъщните им нужди, които са извън възможностите им, тъй че с езика на естествената си потребност всяко живо създание моли от Абсолютно щедрия да получи средствата за продължаване на своето съществуване, които са от рода на препитание за тях; или с езика на принудата, като например зовът на човека в нужда, който отправя молбата си с пълно смирение пред неведомия си Властелин, и нещо повече - не се насочва към друг освен към милостивия си Господ,Който удовлетворява неговите потребности и приема молбата му за убежище. Тези три вида зов се приемат, ако не настъпи нещо, което да ги направи невалидни.