Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава. Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демобилизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”

После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здравомислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”

О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества сасираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир,нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и изстисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени представи, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека,който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.

Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Твореци е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда катодом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете.

Всички смърти и на животни, и на хора са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат житейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените събития, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.